Вродено изкълчване на тазобедрената става - симптоми и лечение
Вроденото изкълчване на тазобедрената става представлява нарушение в развитието на тазобедрената става (articulatio coxae), при което главата на бедрената кост не е правилно разположена в ацетабулума (ставната ямка на таза). Състоянието варира от ацетабуларна дисплазия до сублуксация или пълна луксация на ставата.
Честотата на заболяването е приблизително 1–2% сред новородените, като може да бъде едностранно или двустранно ангажиране.
Етиология и рискови фактори
Етиологията е мултифакторна и включва комбинация от генетични и механични фактори:
- фамилна предиспозиция и генерализирана лигаментарна хиперлакситет (ligamentous laxity)
- седалищно предлежание (breech presentation)
- олигохидрамнион
- многоплодна бременност
- интраутеринна компресия (вкл. при миоматоза)
- неправилни постнатални грижи (екстензионно повиване на долните крайници)
Клинична картина
В неонаталния период състоянието може да бъде асимптоматично. Възможни клинични находки включват:
- асиметрия на кожните гънки в областта на бедрата
- ограничена абдукция в тазобедрените стави
- позитивни клинични тестове за нестабилност (щракащ феномен)
- функционално скъсяване на засегнатия крайник
В по-късна възраст могат да се наблюдават:
- анталгична или нестабилна походка
- накуцване
- „патешка“ походка при двустранно засягане
- болков синдром и ранни дегенеративни ставни промени
Роля на кинезитерапията и рехабилитацията
Кинезитерапията и рехабилитацията са съществени компоненти от комплексното лечение. Основните цели включват:
- стимулиране на физиологичното развитие на тазобедрената става
- оптимизиране на мускулния баланс
- подобряване на ставната стабилност
- изграждане на адекватни двигателни стереотипи
Прогноза
Ранната диагностика и своевременното терапевтично поведение са ключови за благоприятен изход и превенция на дългосрочни усложнения, включително коксартроза.