Спина бифида – какво представлява и как влияе на развитието?
Спина бифида представлява вродена аномалия в развитието на гръбначния стълб и гръбначния мозък, при която е налице дефект в гръбначния канал. Състоянието възниква в най-ранните етапи от вътреутробното развитие и е част от групата нарушения, наречени дефекти на невралната тръба.
Как възниква спина бифида?
През първия месец от ембрионалното развитие се формира невралната тръба – структура, от която произлизат гръбначният стълб и централната нервна система.
Spina bifida се развива, когато невралната тръба не се затвори напълно, което води до костен дефект в гръбначния канал.
Чрез този дефект е възможно да пролабират:
Менингите – трите мозъчни обвивки (твърда, паяжиновидна и мека)
Гръбначният мозък – при по-тежките форми
Основни форми на Спина Бифида
Взависимост от степента на засягане се различават няколко клинични форми:
Spina bifida occulta – най-леката форма, често без видими симптоми
Менингоцеле – менингите излизат през костния дефект
Миеломенингоцеле – най-тежката форма, при която пролабират менингите и гръбначният мозък; често е съпроводена с неврологичен дефицит
При миеломенингоцеле често се среща и хидроцефалия – натрупване на прекомерно количество ликвор в мозъчните вентрикули.
Причини и рискови фактори
Точната причина за развитие на спина бифида не е напълно изяснена. Най-значимият доказан рисков фактор е:
Недостатъчен прием на фолиева киселина преди зачеването и през ранната бременност
Други фактори, които увеличават риска, включват:
Генетична предиспозиция
Захарен диабет при майката
Прием на определени медикаменти по време на бременността
Клинична картина
Клиничната картина зависи от нивото и тежестта на лезията. Възможно е да се наблюдават:
Мускулна слабост или парализа на долните крайници
Нарушена сетивност
Деформации на ходилата (напр. еквиноварус)
Сколиоза
Тазово-резервоарни нарушения – проблеми с контрола на уриниране и дефекация
При по-тежките форми може да се наблюдава забавено двигателно развитие и необходимост от помощни средства за придвижване.
Роля на кинезитерапията и рехабилитацията
Макар спина бифида да е вродено състояние, което не може да бъде предотвратено след раждането, ранната диагностика, системната кинезитерапия и рехабилитация имат ключово значение за:
-
Подобряване на двигателната функция
-
Намаляване на риска от вторични деформации
-
Поддържане на по-добра стойка и подвижност
-
Подобряване на качеството на живот на детето
Навременната терапевтична намеса подпомага развитието и максимално оползотворяване на функционалния потенциал на пациента.