Миастения гравис е хронично автоимунно заболяване, което засяга нервно-мускулното предаване. Имунната система на организма образува антитела срещу ацетилхолиновите рецептори – протеинови молекули върху мускулната мембрана, които действат като „вратички“ за натриеви йони, необходими за мускулно съкращение.
При нормално съкращение неврон освобождава ацетилхолин, който се свързва с рецепторите и позволява навлизането на натриеви йони в мускула. При миастения гравис тези рецептори са блокирани или унищожени, което води до:
Намален брой функционални рецептори
Нарушено предаване на нервния импулс
Мускулна слабост и бърза уморяемост
Кои мускули се засягат първо?
Заболяването засяга скелетната мускулатура, като най-често първо се засягат очните мускули. Началото може да бъде постепенно или остро, провокирано от стрес, инфекции или неправилно лечение.
Ранни симптоми включват:
Птоза (увисване на клепачите)
Диплопия (двойно виждане)
Умора в очите към края на деня
С прогресията на заболяването се появяват:
Трудности при дъвчене, говор и преглъщане
Увисване на долната челюст
Загуба на мимика поради слабост на лицевите мускули
Мускулна слабост в раменете, ръцете и крака
Рехабилитация и кинезитерапия
Въпреки че миастения гравис е автоимунно заболяване, правилно подбраната кинезитерапевтична програма е ключова за поддържане на функционалността и качеството на живот. Основните цели включват:
Поддържане на мускулната сила и издържливост
-
Оптимизиране на нервно-мускулната проводимост
-
Подобряване на дихателната функция
-
Максимално функционално възстановяване
-
Предотвратяване на вторични усложнения
Кинезитерапията се изготвя индивидуално, според степента на мускулна умора и състоянието на пациента.